Feb 26, 2025, 1:13 PM

Защо?

  Poetry » Other
391 0 0

 Ти често ме питаш дали те обичам:

Защо се съмняваш в това?

Аз само на теб във любов ще се вричам,

дори и във плен на смъртта.

 

Животът не може да скъса веригата,

в която държи ни съдбата.

Но вярвай във мен и далече ще стигнем,

това ще е мойта отплата.

 

Че няма по-силна обич такава,

която те следва навсякъде:

през пътища трудни надежда дарява

и никога с нищо не съди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....