Feb 26, 2025, 1:13 PM

Защо?

  Poetry » Other
395 0 0

 Ти често ме питаш дали те обичам:

Защо се съмняваш в това?

Аз само на теб във любов ще се вричам,

дори и във плен на смъртта.

 

Животът не може да скъса веригата,

в която държи ни съдбата.

Но вярвай във мен и далече ще стигнем,

това ще е мойта отплата.

 

Че няма по-силна обич такава,

която те следва навсякъде:

през пътища трудни надежда дарява

и никога с нищо не съди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...