Защо, когато имам нужда,
Все до мен те няма?
Защо ме чувстваш чужда
И раната превръщаш в яма?
Защо, когато те погледна,
В очите ти усещам студ?
Защо? Нима съм вредна
И ме би обичал само луд?
Защо едничък шанс не даде?
Малка светлинка в тунела.
Защо ръка не ми подаде?
Караш ме да бъда смела?!
Щастието...защо отне ми?
Защо, когато те потърсих,
Различията станаха големи
И преди да те намеря зе загубих?
© Ивелина Балабанова All rights reserved.
Умело съчетание, получило се е добро стихотворение, браво.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
