Защо, когато имам нужда,
Все до мен те няма?
Защо ме чувстваш чужда
И раната превръщаш в яма?
Защо, когато те погледна,
В очите ти усещам студ?
Защо? Нима съм вредна
И ме би обичал само луд?
Защо едничък шанс не даде?
Малка светлинка в тунела.
Защо ръка не ми подаде?
Караш ме да бъда смела?!
Щастието...защо отне ми?
Защо, когато те потърсих,
Различията станаха големи
И преди да те намеря зе загубих?
© Ивелина Балабанова All rights reserved.
Умело съчетание, получило се е добро стихотворение, браво. askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
