Не тъгувам и не се ядосвам,
че изгубих нещо много свято
на сърцето ми е още топло, нежно
тихият шепот е в мен, в душата.
Не, няма да заглъхне тази топлина,
нито зова към сърцето, тъжно,
сърцето скрих в ъгъла на тишината,
само нежен шепот го обгръща,
чака с радост протегната ръка.
Защо да страдам днес и утре
винаги от гордост се мълчи
и само времето ще го докосва ...