lori75
10 results
Моят свят
Дали измислих този миг –
камбанен звън,
отмерващ
глътки въздух за душата ми. ...
  608 
(изпратено...)
Аз казах ти тогава, че обичам нея!
И ти си тръгна!
Просто на инат!
Завинаги затвори телефона. ...
  592 
###
Препива въздухът от неувереност,
мираж рисува лятна мараня;
Денят заспива в свойта нерешителност,
излъган с обещания за утринта. ...
  684 
Не съм готов да си отида,
не съм готов да продължа,
дори да искам да те видя -
не съм готов! Не е лъжа.
Да знам! След толкова години, ...
  764 
Не ми пиши! Ще свикна със писмата ти
и ще ги чакам в незаспиващите дни,
сред другите ще търся имената ти
и все пред погледа ми ще си ти.
Не ми пиши! Ще ми е толкова по-лесно ...
  957 
Заставаш пред мен като спомен неясен
и тръсваш момчешки глава,
усмихнат, разбиращ, но някак далечен,
протягаш към мене ръка.
Напрягам очи да те видя по-ясно; ...
  596 
В живота ти да идвам - нямам право;
ти своята съдба си подредил
и грешки да повтаряме отново,
та кой ли би ни позволил!
Реален образ - няма как да стана; ...
  660 
С какво онази вечер бе различна?
С престъпността на осъзната истина?
Или с греха на мисълта себична,
отрекла пулс, безкрай и смисъл?
А утрото? С какво се отличаваше? ...
  584 
Потърсих те...
Потърсих те след толкова години.
Защо ли?
Самата аз не зная.
Какво ли исках да открия? ...
  939 
(на майка ми Ани, която много обичах, но загубих толкова рано. Написано преди 20 години за последния ú рожден ден)
Мамо
Мила мамо, дарила ми целия свят,
свойта обич във мен сътворила,
ще ми стигне ли моят едничък живот ...
  950 
Random works
: ??:??