lori75

10 results

Моят свят 🇧🇬

Моят свят
Дали измислих този миг –
камбанен звън,
отмерващ
глътки въздух за душата ми. ...
928

Защо ли 🇧🇬

(изпратено...)
Аз казах ти тогава, че обичам нея!
И ти си тръгна!
Просто на инат!
Завинаги затвори телефона. ...
936

# # # 🇧🇬

###
Препива въздухът от неувереност,
мираж рисува лятна мараня;
Денят заспива в свойта нерешителност,
излъган с обещания за утринта. ...
1.1K

Не съм готов да си отида 🇧🇬

Не съм готов да си отида,
не съм готов да продължа,
дори да искам да те видя -
не съм готов! Не е лъжа.
Да знам! След толкова години, ...
1.1K 4

Не ми пиши 🇧🇬

Не ми пиши! Ще свикна със писмата ти
и ще ги чакам в незаспиващите дни,
сред другите ще търся имената ти
и все пред погледа ми ще си ти.
Не ми пиши! Ще ми е толкова по-лесно ...
1.3K 9

Спомен 🇧🇬

Заставаш пред мен като спомен неясен
и тръсваш момчешки глава,
усмихнат, разбиращ, но някак далечен,
протягаш към мене ръка.
Напрягам очи да те видя по-ясно; ...
965 1

След години 🇧🇬

В живота ти да идвам - нямам право;
ти своята съдба си подредил
и грешки да повтаряме отново,
та кой ли би ни позволил!
Реален образ - няма как да стана; ...
1K 1

Умиране 🇧🇬

С какво онази вечер бе различна?
С престъпността на осъзната истина?
Или с греха на мисълта себична,
отрекла пулс, безкрай и смисъл?
А утрото? С какво се отличаваше? ...
929 1

Потърсих те 🇧🇬

Потърсих те...
Потърсих те след толкова години.
Защо ли?
Самата аз не зная.
Какво ли исках да открия? ...
1.3K 1

Мамо 🇧🇬

(на майка ми Ани, която много обичах, но загубих толкова рано. Написано преди 20 години за последния ú рожден ден)
Мамо
Мила мамо, дарила ми целия свят,
свойта обич във мен сътворила,
ще ми стигне ли моят едничък живот ...
1.4K 1 8