Защо ли?
Огънят и ти ме гледахте така…
Не беше днес… Защо ли?
Забравих времето, а помня вечерта.
Това пък – що ли?
Аз вече знам, променя се светът.
И пак – защо ли?
Но в спомена остава все така.
Не знам – защо ли?
Там скрих се заедно със обичта.
Не питай – що ли?
Обикнах сумрака на вечерта.
Защо?… Защо ли?
Нас свърза ни не само радостта...
Нали?... Защо ли?
Ще тръгна пак по старите места.
Без теб… Защо ли?
!
Wali (Виолета Томова)
© Виолета Томова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
