Защо ли?

                               Огънят и ти  ме гледахте така…

                                    Не беше днес… Защо ли?

                               Забравих времето, а помня вечерта.

                                          Това пък – що ли?

                                Аз вече знам, променя се светът.

                                           И пак – защо ли?

                                 Но в спомена остава все така.

                                            Не знам – защо ли?

                                  Там скрих се заедно със обичта.

                                              Не питай – що ли?

                                 Обикнах сумрака на вечерта.

                                               Защо?… Защо ли?

                                 Нас свърза ни не само радостта...

                                                Нали?... Защо ли?

                                 Ще тръгна пак по старите места.

                                                Без теб… Защо ли?

                                                               !

                                                                    Wali  (Виолета Томова)