Защо ли
... И потече животът ни, някак
със невидима нишка чертан,
всеки ден слагащ свой отпечатък
в кичур сребърен, в поглед желан...
И защо ли, когато при тебе
с разтуптяно от радост сърце,
аз пристигам - задъхана, бледа,
взела щедрост във свойте ръце,
непрекъснато давам, без страх
свойто Аз, за любов закопняла?
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
