Защо ли
... И потече животът ни, някак
със невидима нишка чертан,
всеки ден слагащ свой отпечатък
в кичур сребърен, в поглед желан...
И защо ли, когато при тебе
с разтуптяно от радост сърце,
аз пристигам - задъхана, бледа,
взела щедрост във свойте ръце,
непрекъснато давам, без страх
свойто Аз, за любов закопняла?
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
