Защо ли
... И потече животът ни, някак
със невидима нишка чертан,
всеки ден слагащ свой отпечатък
в кичур сребърен, в поглед желан...
И защо ли, когато при тебе
с разтуптяно от радост сърце,
аз пристигам - задъхана, бледа,
взела щедрост във свойте ръце,
непрекъснато давам, без страх
свойто Аз, за любов закопняла?
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.