Защо ли са живели?
От срам и безучастия,
при липса на участие
безкрайното очакване
убива - недочакали
след толкова страдание
и планини - мълчания,
сред викове съдбовни
и песни всенародни
предишни поколения
без никакви съмнения:
уплашени, могъщи,
бездомни, вездесъщи -
при извора се връщат,
земята да прегръщат.
Но няма никой вече -
изчезнали далечни
в годините предишни
и без мечти излишни
те - остарели млади,
пред негорели клади,
зад клетви са се крили -
прегърбени безкрили.
Защо ли са живели -
все пак са оцелели.
© Петър Димитров All rights reserved.
