Не помня аз много от нашата любов,
само бели листове останаха след нея.
Празни спомени от моя живот,
като стари листа пожълтели.
Виждам те, с нея вървиш ти сега,
на същите места, както тогава.
Чувам познатите думи,
но виждам ли смисъл в тях?
Аз продължих и друга любов намерих -
по-силна, по-чиста, по-вярна!
И ти продължи и друга любов намери -
по-тъжна, по-лъжовна, по-грешна!
А, ето, изплуват спомени
жегват сърцето, спират го почти:
"Не си за мен единствена ти!
Не искам утрото с теб да идва!"
Думите отекват в ума,
чувство на ярост връхлита!
Защо ми беше за теб да се сещам?
Да бяха останали пожълтели листа
и празни спомени в живота!!!