Защо не искам друга
Защо не искам друга,
защото ти си пролетта.
В душата носиш приказни цветя
целунати от слънце в утринта.
Животът в мене ти възвръщаш,
когато нежно ме прегръщаш.
Защо не искам друга,
защото ти си светлина.
Сияйна, бляскава вселена
със страст безумна заредена.
Огънят във мен разгаряш
като жарава ме изгаряш.
Защо не искам друга,
защото ти си Любовта.
Изпълваща сърцето с трепет сладък
от съдбата истински подарък.
Докоснеш ли ме се разтапям
в море от сладост се потапям.
Защо не искам друга,
защото ти си сладък спомен.
Розов лист отронен в росата
полъх нежен долетял от небесата.
При тебе все ще се завръщам
като блуден син във родната си къща.
Защо не искам друга,
защото ти си моята Звезда.
Изгря във моят скромен свят
изпълни ти животът ми със цвят.
Върни се, дай ми топлина
бъди отново мойта Същина.
София
10.07.2016 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
