Защо не литваш, малка пеперудке?
Защо не литваш, малка пеперудке,
с изписаните си криле?
Животът ти вечен не тук е,
а в безграничното небе.
Защо не мръдваш, синя обич малка,
и поглед свела си виновно?
Нима не ще да бъде жалко,
ако посърнеш днес самотна?
В очакване ли тръпнеш, мила моя,
че от това лале не заминаваш?
Или, намерила покоя,
във вечен пристан тялото оставяш?
Аз знам, че пеперудите са диви
и не пристават на цветя,
когато дните им са още живи.
Почивай в мир, о, мъничка душа.
© Нана All rights reserved.
