Защо небето е толкова празно?
(дует с Димитър "Булдозера" Христов)
Защо небето е толкова празно?
Къде изчезнаха нашите звезди?
Взирам се нагоре все напразно,
но от тях още няма даже следи.
Нима след този край на любовта
идва и тъжният край на света?
Защо небето е толкова празно?
Тъжния финал на емоциите наши,
сега разчистваш ни безобразно,
бури небесни, толкова страшни
и изгонени облаци бягат сега.
Отвява ги вятърът на любовта...
Защо небето е толкова празно?
Защо ли пак си мисля за тебе?
Мисля си как страдам безгласно,
гледайки до безспир това небе.
Даваше то на сърцето ми крила,
а сега там няма нито една звезда.
Защо небето е толкова празно?
Нима не изпитвахме обич, а дъжд?
Или нямаше нищо толкова страстно,
сякаш бях вода, а ти искаше мъж?
Един, който да е покрив над тебе,
този, който да не зависи от време.
Помниш ли ти още нашите нощи,
тези, които преснимаха нашите дни?
Тръпнеш ли при спомена за срещи
и за времето, което небето промени?
Днес аз отново в небето се вглеждам,
за тези неща горе, които ми липсват...
Защо небето е толкова празно?
Къде изчезнаха нашите звезди?
Взирам се нагоре все напразно,
но от тях още няма даже следи.
Нима след този край на любовта
идва и тъжният край на света?
Защо небето е толкова празно?
Тъжния финал на емоциите наши,
сега разчистваш ни безобразно,
бури небесни, толкова страшни
и изгонени облаци бягат сега.
Отвява ги вятърът на любовта...
Защо небето е толкова празно?
Защо ли пак си мисля за тебе?
Мисля си как страдам безгласно,
гледайки до безспир това небе.
Даваше то на сърцето ми крила,
а сега там няма нито една звезда.
Защо небето е толкова празно?
Нима не изпитвахме обич, а дъжд?
Или нямаше нищо толкова страстно,
сякаш бях вода, а ти искаше мъж?
Един, който да е покрив над тебе,
този, който да не зависи от време.
Помниш ли ти още нашите нощи,
тези, които преснимаха нашите дни?
Тръпнеш ли при спомена за срещи
и за времето, което небето промени?
Днес аз отново в небето се вглеждам,
за тези неща горе, които ми липсват...
© Христо Андонов All rights reserved.
