Защо са ми ръцете,
след като съм толкова далеч и не мога да докосна лицето ти?
Защо са ми нозете,
когато те не ще могат да извървят дългия път към сърцето ти?
Защо са ми очите,
когато с тях виждам единствено снимката ти?
Защо са ми устните,
като на тях не мога да сложа дори вече усмивката?
Защо ми е чувството?
Та то е вече отдавна изгубено…
Защо ще ми бъде сърцето,
когато ще гине, на клада погубено?
© Даниела All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
