Веднъж във рая
Господ срещнал Ева.
Била безкрайно тъжна тази дева.
И Господ казал:
- Ева, ти си в рая!
Кажи какво те мъчи, та да зная -
наместо
радостна и вдъхновена,
защо изглеждаш толкоз угнетена?
- О, Господи,
при тебе идвах със молба голяма!
Тъй както нявга
от реброто на Адама
ти мене си създал,
създай, от още две ребра,
мъжаги още двама...!
А Господ,
този старец благонравен,
от таз молба бил първом ошашавен!
След туй
така се възмутил и разлютил,
та казват, че едва не я набил!
А след това от рая я изгонил!
Изгонил само нея.
А Адам,
след своята съпруга тръгнал сам.
Че в дружбата, във любовта, в бедите,
мъжете сме по-верни от жените!
Та затова
са ни отлъчили от рая.
Защо намесват и змия - не зная.
___
* От книжката "Стихове със името на Бога"
© Ангел Чортов All rights reserved.