Защо се мъчим тогава...
Случвало ли ти се е,
на тавана да срещнеш,
малко мършаво коте
свито сред гредите?
Душата да те хване за гърлото,
ръката ти да се вдърви протегната.
Да говориш, а да не чуваш казаното,
сълзи да текнат, вместо усмивка.
Ще те е страх от него,
да не те одраска.
Ще му подхвърляш нищо
и... ей така до днеска.
Ще тичаш между етажите,
а блокът някой строи го.
Ти призна- Случи ми се
и аз признавам- Случи ми се.
Защо се мъчи с нас животът тогава?
© Станислав Русев All rights reserved.
