Feb 6, 2009, 10:49 PM

Защо... Сега защо ти...

998 0 4

ЗАЩО СЕГА... ЗАЩО ТИ ....

Намери ме.
Защо?
Имаш нужда
от приятел.
Тук съм.
За теб.
И тази нощ.
Самотата
тъжен е ваятел.
Сърцето ми разбра.
Защо?
И душата, тъжната,
напълно разгада.
Разпали огън.
В разбито огнище.
В заровени в пепел
мъртви въглени.
Скривам сълзите
зад невинен хумор -
добре, че не можеш
да ме видиш.
Плачат очите,
а пиша красиво...
не би трябвало
да се разкривам
Защо сега...
Защо така...
Защо ти...
ТИ, невъзможна любов.
Защо тъга...
защо сълзи...
А толкова те чаках.
А съм само рамо
в труден момент.
Сърцето нямо,
без аранжимент
пътеката
своя
проправя...

07.01.09 из Цикъла " Луда Любов"   аз съм само цвят лила, люляк съм...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • прочетох и


    ... присъединявам се към мълчанието на Жоро.
  • "Смешко" .. винаги има нужда от извинение за проявена грубост и неадекватно отношение
  • не, мила ,вече е абсолютно възможна и всеобхватна,благодаря на Съдбата за Него
  • повярвай ми
    не съм предубеден
    прочетох и имам навик като прочета ... тъпотия да гледам годините
    за да не обидя ... децата
    и чак тогава видях че това си - ти

    няма нужда да пиша повече

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...