Защото... ми върна диаманта,
който се беше отронил от сърцето ми
и бях изгубила
по пътя.
Защото...ми подари
малка стъклена вазичка,
в която потапям набраните
от теб полски цветя.
Защото...когато ходим в полето
хванати за ръка
създаваме най-вълшебната приказка
раждана някога.
Защото...защото светът
не би съществувал без
нас,
двамата.
© Пролет All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
