radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Feb 25, 2014, 10:21 PM  

Защото

  Poetry
986 0 25

 

                                  Защото пясъците са засипали

                                  тъгуващи за лято водорасли...

                                  Защото гларуси, от студ пресипнали,

                                  мълчат над дюни непораснали...

                                  Защото във черупки са заключени

                                  плачът на мидите и радостта им...

                                  Защото всички тайни са научени,

                                  не се страхувам вече от властта им...

                                  Защото вълноломите са сухи –

                                  вълните са внимателни и кротки...

                                  Защото раковините са кухи

                                  и са безмълвни уличните котки...

 

                                  Та затова тук, на брега, е тихо.

                                  По кея се разхожда младостта ми

                                  и всичките вини за миг се скриха,

                                  изплашени до смърт от смелостта ми!

                                  И в тишината чувам в себе си

                                  едно гласче, което пита, проси,

                                  ала душата ми ликува, пее си

                                  и глуха е за всякакви въпроси!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0