Feb 25, 2014, 10:21 PM  

Защото

  Poetry
982 0 25

 

                                  Защото пясъците са засипали

                                  тъгуващи за лято водорасли...

                                  Защото гларуси, от студ пресипнали,

                                  мълчат над дюни непораснали...

                                  Защото във черупки са заключени

                                  плачът на мидите и радостта им...

                                  Защото всички тайни са научени,

                                  не се страхувам вече от властта им...

                                  Защото вълноломите са сухи –

                                  вълните са внимателни и кротки...

                                  Защото раковините са кухи

                                  и са безмълвни уличните котки...

 

                                  Та затова тук, на брега, е тихо.

                                  По кея се разхожда младостта ми

                                  и всичките вини за миг се скриха,

                                  изплашени до смърт от смелостта ми!

                                  И в тишината чувам в себе си

                                  едно гласче, което пита, проси,

                                  ала душата ми ликува, пее си

                                  и глуха е за всякакви въпроси!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...