Ако ме гледаш някъде отгоре,
навярно знаеш, че съм като тебе.
Измислих си небе и го затворих,
със вход, единствено за... просветени.
Ако ме гледаш някъде отгоре,
навярно знаеш, че съм като тебе.
Не са ми нужни думи да говоря
и да прощавам нечие неверие.
Ако ме гледаш някъде отгоре,
навярно знаеш, че на теб приличам.
За най-достойния за мен, смирено-гордия,
сковавам кръст. Защото го обичам.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
