Ако ме гледаш някъде отгоре,
навярно знаеш, че съм като тебе.
Измислих си небе и го затворих,
със вход, единствено за... просветени.
Ако ме гледаш някъде отгоре,
навярно знаеш, че съм като тебе.
Не са ми нужни думи да говоря
и да прощавам нечие неверие.
Ако ме гледаш някъде отгоре,
навярно знаеш, че на теб приличам.
За най-достойния за мен, смирено-гордия,
сковавам кръст. Защото го обичам.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
