Защото си художник
Защото си художник
Човек навярно си и ти! Опитах от кръвта ти.
Усетих страст, изгарящ плам, кипеше нелогично.
Изплаших се и онемях. Вървеше по земята
и стъпките ти бяха кал, но хранеше поличба.
Добра поличба – като дар. Земята стана рохка.
Приспа я в бялото платно. Помогна ѝ да диша.
Усетих дъх на терпентин. Пълзеше като охлюв
по пръстите ти и за миг небето се отприщи.
Ръмя на капки – като шал, обагрен със светулки,
а после стана звездопад с опашка на лисица.
По хребета на моя сън Луната се търкулна
и стана ден. Роди дърво. В короната му – птица.
Лежеше тих и укротен. Невинен като бебе.
По кожата на твоя сън небето бе последно.
В картината животът бди. Прилича ми на тебе.
Човек ли си?
Когато знам, ще мога да прогледна.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
