Защото си жив
Ще ме чакаш на пустия бряг,
ще ме чакаш, но все е напразно.
Аз ще идвам със всяка вълна -
разпиляна, невидима, жадна.
Ако чуеш как тихо свисти
нежен вятър през твоите длани,
значи искам да кажа "прости",
значи искам да кажа "не чакай".
Оплаквачка на гроба ми спи,
ти не идвай, недей да ме жалиш.
Просто тръгвай, не спирай, върви!
Няма как от смъртта да ме пазиш.
След четиресет празни луни,
след четиресет стъпки далече,
ти ще любиш, защото си жив -
с мен животът не свършва, човече.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
The work is a contestant:
