Oct 23, 2008, 1:08 PM

Защото съм обич

  Poetry
876 0 19

Тя обича престижния блясък  

и се радва на много усмивки,

аз пък безгрижно минавам нататък,

без да моля за празни въздишки.

 

Тя умее да бъде скандална,  

и шумна, и страстна, и дива.

Аз съм спокойна и тиха, потайна,

по своему някак щастлива.

 

Тя е дете и дарява с прегръдка

всеки нещастник, потръпнал в тъга.

А аз я следвам през калните стъпки,

защото съм обич, а тя е страстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...