Защото ти обичаш мен
Защото ти обичаш мен
На Камен
Сега до мен си, слънце мое,
и ми говориш за любов...
Но първо: обичта какво е?
Среднощен призив, таен зов?
Дали е песен или рима,
или е стелеща мъгла,
която спуска се незрима
по наранената душа?
Дали е блян неразсъблечен,
или е огън подивял?
Химера или орис вечна
във този свят осиротял?
За миг поспри се, слънце мое,
и с мен за малко помълчи.
Аз зная обичта какво е –
две тъмни, мамещи очи.
Две топли устни и целувка,
и длани, вплетени в едно.
Китара, флейта и цигулка.
Кълбо от нежност и добро.
Тя е и бризът, и прибоят,
в лица стотици всеки ден,
но е и в мене, обич моя,
защото ти обичаш мен!
© Яна All rights reserved.
