Защото вали
Защото вали
Защото вали,
отдавна,
макар да не виждаш,
с това съвсем свикнах.
Защото намирах те в други очи,
но не съвсем твоите,
изгубен бях сред думите.
И защото вали,
прекарвах често сред дюните,
врмето, което беше за теб.
И ти тичаше след своите
дни на безгрижие,
като детенце с усмивка на луна.
И тичаше напред, към широкия свят,
и в очите ти същата искра.
Тази луна грееше все тъй силно,
защото дъждът не беше поканен.
Беше този блясък неприкосновен,
мигът само за нас - запазен.
Защото вали,
исках тебе да скрия
Аз от дъжда не се плаша.
Но не знаех, че ти си негова майка
и от лицето ти, всъщност, прокапва.
Сега мога ли?... Дано да мога!
Дъждът в теб да изтрия,
Да остане единсвено този на вън!
И по пясъка, когато пиша,
думите да не се изтрият.
Защото вали
и все облачно ще бъде-
така прогнозират.
Но ти знай,
че всичко в мене те обича.
Зная и ти го знай,
сега и в бъдещите дъждове-
единствената буря си в моето сърце!
© А.А. All rights reserved.
