Пъпките разцъфват, ухаят неустоимо.
Пчелите жужат неуморни, събират прашец.
Животни и птици по двойки са само.
Цъфти и мирише на мускус светът.
Вървя им по пътя, намигат и ме закачат.
Но, аз през такава пролет вече съм минал.
И не бързам, защото знам, че ме чака.
Една прецъфтяла любов, но много дълбока.
Ст. Русев
© Станислав Русев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
