Jun 12, 2010, 1:36 PM

Заслепена от любов

  Poetry » Love
927 0 0

ЗАСЛЕПЕНА ОТ ЛЮБОВ


Сега отново в очите ти виждам
надежда - да сме аз и ти,
и мигом в този миг усещам 
как липсваш ми ти.

Погледни, надежда има
в мен и в теб -
да продължим заедно
и до край да се държим.

Отново поглеждам те
и си мисля "Дали наистина ще се промениш?",
и, когато вече съм в обятията ти,
разбирам, че не винаги трябва да се доверяваш
и да чакаш промяна, а да дадеш ново начало.

За да бъдем отново Аз и Ти,
напред заедно да продължим,
да летим в мечтите
и с надежда да поглеждаме към 
идващите дни - да бъдат по-хубави и по-добри 
от преди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулияна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...