Виж, някой е шприцовал сняг по клоните,
застинали във пози на момичета.
Стоп-кадър. Кратък миг на безтегловност,
на млада свежест в тази стара зима.
Преди снегът да стане на мехурчета.
Преди да остареят пак брезите.
Преди досада да набръчка устните
и те да се превърнат във стафиди.
Чуй, младите момичета се смеят
и въздухът ехти от живи сокове.
Току-що клоните са побелели.
Тъй мимолетно хубави са клоните!
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
