Заспи, тъга, изгаряща ме в нощта.
Ти – бледа, призрачна, невярна –
недей да ме изпълваш и в деня,
сама ме остави с болката коварна.
Заспи, тъга, изпепеляваща сърце ми.
Ти – блуднице на плътски страсти –
не напомняй за ръцете ни преплетени,
за мигове щастливи и прекрасни.
От цвете нежно в повяхнал цвят,
Аз – преобразявам бавно се сега –
безпътна скитам се по този свят,
а душата ми крещи: Моля те, заспи, тъга!
© Марина Стоянова All rights reserved.
Благодаря отново! 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
