Заспи, тъга, изгаряща ме в нощта.
Ти – бледа, призрачна, невярна –
недей да ме изпълваш и в деня,
сама ме остави с болката коварна.
Заспи, тъга, изпепеляваща сърце ми.
Ти – блуднице на плътски страсти –
не напомняй за ръцете ни преплетени,
за мигове щастливи и прекрасни.
От цвете нежно в повяхнал цвят,
Аз – преобразявам бавно се сега –
безпътна скитам се по този свят,
а душата ми крещи: Моля те, заспи, тъга!
© Марина Стоянова All rights reserved.
Благодаря отново! 
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
