Заспивам... поредна нощ,
в която няма те до мен.
Сякаш забит е в мене нож
и няма нощ, и няма ден!

Заспивам, в сънищата отивам
и само мисълта за теб е тук.
Поредна нощ без теб заспивам -
дали да не будувам тъй, напук?

Но очите, без да питат се затварят,
не могат да те чакат, не и днес.
Макар и всички сили те да влагат,
пак те канят: "Направо в сънищата влез!"

Е, явно без теб ще заспя и сега,
но няма да покажа чувства, нали?
Няма да покажа дълбоката ми тъга,
защото знам - не искаш да лея сълзи.

Но липсваш ми, далече си сега!
Не виждам твоите мили очи,
няма я твоята нежна ръка,
няма ги твоите тъмни коси.

И тази нощ няма да те прегърна,
но заспивам с усмивка, защото зная,
че и без времето назад да върна,
в съня си до теб, в небето ще витая!