Apr 16, 2018, 7:12 PM

Затихващи чувства

  Poetry » Love
583 0 0

Преди време, може би, около година

поглеждах чата ни, дали си на линия.

Уви, сега не е така...

Питам се къде греша?

Дали сърцето нещо се е повредило.

И какво се е променило?

Как така стигнах дотук...

Да не мисля за тебе, или за някой друг.

Е, случи се и това

Да смятам, че обичта ми към теб

Трябва да е борба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Първото ми стихотворение, което отвори сърцето ми към поезията.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...