Затишие
Навярно е затишие пред буря
онази спяща участ на игликите,
с която пролетта ще се изгуби
за дълго от полето на очите ни.
Навярно всички думи се отлагат
и полети се втурват из мъглите.
Пристрастните посрещат и изпращат,
а малките деца са любопитни...
Навярно от сезона на уюта
прегръщат се свещички и фенери,
дебел юрган снежинките натрупват.
Елените сами ще ни намерят.
А някакво вродено безпокойство
обсебено от лед ще се заключи
във дребните ключалки на прозорците
и в лая на прокудените кучета.
Навярно от затишие пред буря
във вътрешното топло на палтото
износвам не една температура,
която ще взриви света на ноти.
