Затишие
Навярно е затишие пред буря
онази спяща участ на игликите,
с която пролетта ще се изгуби
за дълго от полето на очите ни.
Навярно всички думи се отлагат
и полети се втурват из мъглите.
Пристрастните посрещат и изпращат,
а малките деца са любопитни...
Навярно от сезона на уюта
прегръщат се свещички и фенери,
дебел юрган снежинките натрупват.
Елените сами ще ни намерят.
А някакво вродено безпокойство
обсебено от лед ще се заключи
във дребните ключалки на прозорците
и в лая на прокудените кучета.
Навярно от затишие пред буря
във вътрешното топло на палтото
износвам не една температура,
която ще взриви света на ноти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
