Затова още дишам
Аз не съм тази жена, за която ме мислиш
и не съм смела, просто тъй се получи...
Всеки може и сам да достигне предела,
но след него върви се със чужди обувки.
Аз не съм тази жена, дето нощем обичаш,
пак съм гола и боса, но приличам на сянка.
Всеки ден коленича с признателност свише -
към познатия бог, или някой по-властен.
Пак ще мога по изгрев чаша чай да направя,
две-три хапки за сила от пшеничено зърно,
ще оправя набързо разпиляната спалня
и ще вдигна завесата. Нека да съмне!
Аз не съм тази майка, непорочно родила,
нося грях върху грях, даже спомени пиша.
Някой даде ми в нужда свойта квота от сила -
затова аз съм тук, затова още дишам...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
