Затвор ( Потъвам във тъгата си...)
Към тебе пак ръката си протягам,
как искам в този миг да се покая!
От мъчните си нощи да избягам,
набързичко греха си да призная!
Трепереща е бледата ми длан,
горещо моля аз за опрощение.
От мъката без милост обладан,
изричам тихо своето прошение...
С омраза черна, вместо със любов,
словата ти безмилостно ме плисват.
И аз оставам някак...не готов,
с ръката си във тъмното увисвам!
И аз оставам с вятъра...,по-сам,
изсъхвам като дънера на двора.
Понечил да извикам, ала ням,
потъвам на тъгата си...в затвора!
17.11.2017 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Навън пилее вятърът картини,
Жълто-снежнолистни,
налей си чаша огън или вино
и вместо тъжност - радост плисвай...
-
Красиво и впечатляващо, както само ти умееш да пишеш! Поздрав, Влади!
-
Много взривяващо от чувства и покаяние....Прекрасно е! Любимо!
-
Мммм..., - страхотно..., - за финала нямам думи...!!!
И аз оставам с вятъра..., по-сам,
изсъхвам като дънера на двора.
Понечил да извикам..., ала ням,
потъвам на тъгата си, в затвора! -
Вероятно си единственият, който и от дъното би писал прекрасната си, тъжна лирика...но не потъвай, Влад!
-
Е, толкова ли е безчувствена тази жена! Толкова стихове й посвети, че всеки би простил. Поздрави!
-
Настръхнах!
-
Много тъга има в стиха ти, Влади, и покоряваща искреност!...Може би затова така ми хареса!...Поздравления!...
-
С Младен. Изключително силно и въздействащо! Поздрави, Влади!
-
Дълбока и силна емоционалност, извиращо от сърцето! Моите поздравления!
-
Споделям напълно написаното от другите, Влади. Прекрасен стих, който запазвам в любими и те прегръщам, приятелю!
-
Може би прошката сам трябва да си я дадеш?!
Такава прошка е най-трудна, но когато се освободиш от нея, ще видиш как ще заблести пътеката към любовта! Стихът е тежък и изстрадан, дано да дойдат и по-светли, скоро!
Хубав уикенд! -
Много силна изповед с молба за прошка. Всяка нормална жена би простила на Лирическия, прочитайки това стихотворение. Кратка като вик и изключително въздействаща творба.
"С омраза черна, вместо със любов, словата ти безмилостно ме плисват.
И аз оставам някак...не готов, с ръката си във тъмното увисвам!
И аз оставам с вятъра...по-сам, изсъхвам като дънера на двора.
Понечил да извикам, ала ням, потъвам на тъгата си...в затвора!"
Чета и буквално настръхвам, пропит до кости с чувството веещо от горните редове.
Поставям стиха в моите Любими и в моето Избрано, Приятелю мой и Поете! -
Ох, сърцето ми се къса като те чета!
Прекрасно ги редиш тези думи, но време да затвориш старата врата, че да блесне любовта, пред отворената нова.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много е силно и въздействащо.