на Георги Стоев
Сбогом, приятелю!
Смърта те избра... ти достойно се целеше в нея.
Мълчим, заседнали упорно в дулото,
ровейки за костите на предците си, за да оцелеем!
Те ще са бели (само те ще са бели)
и над земята ще ги полагаме кръстно...!
Ще се молим да ни бъде простено
за нашата мършавост
(нали сме стадото, което живее в торА си).
Душите ни, гайди изопнати ще изплакват заупокойно,
защото с хлопатари сме, езици завързани, ...