Заупокойно
на Георги Стоев
Сбогом, приятелю!
Смърта те избра... ти достойно се целеше в нея.
Мълчим, заседнали упорно в дулото,
ровейки за костите на предците си, за да оцелеем!
Те ще са бели (само те ще са бели)
и над земята ще ги полагаме кръстно...!
Ще се молим да ни бъде простено
за нашата мършавост
(нали сме стадото, което живее в торА си).
Душите ни, гайди изопнати ще изплакват заупокойно,
защото с хлопатари сме, езици завързани,
тъпчейки винаги в своето нищо.
Ще е страшно за гледане... тихо от НЕчуване!
Мръсно от неизмитото повръщане!
(все се хлъзгаме от бляскава гнилост)
Но над мътилката като в просъница
сред узрели морави в зеленото,
високо над чинари и викащи чанове
хайдути събират чедата си (четата си)!
Време е за Спасение
и за Разплата!
Време е за прохождане!
10.04.2008г.
p.p. Не познавах лично Георги Стоев, бях чела само негови книги.
Ненормално е това, което става в държавата ни. Още по-ненормално е да мълчим, да траем да ни тъпчат и да си мислим, че щом не ни е досегнало злото, сме спасени!
© Женина Богданова All rights reserved.
