Sep 10, 2009, 7:34 PM

Заведи ме

  Poetry » Love
656 0 0

Заведи ме отново на нашето място -

заведи ме на пейката, скрита в парка,

дето с теб преди време сядахме често

и се докосвахме с тебе, сякаш без мярка...

Заведи ме там, дето творяхме любов;

там, дето се раждаха слънца без окови...

Да тръгваме вече! Хайде, не си ли готов?

Там още ни чака една обич отровена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...