target_audience (Николинка Асенова)

* * * 🇧🇬

Потърсих те, но пречеха ми да те видя.
Издирвах те като затворник млад.
Поисках те. Да те целувам и помилвам,
а няма смисъл. Не ще те съглася.
Потърсих те, да си наоколо е трудно. ...

target_audience

Poetry

2013-06-21T20:58:45+03:00 792

Трагичното пиано 🇧🇬

Нота от трагичното пиано.
Последен звук лети с дъжда.
Преминах много, мъничко остана
да стъпя здраво и да продължа.
Последен тон и всичко ще забравя. ...

target_audience

Poetry » Other

2013-06-20T07:25:09+03:00 1.2K 4

На Мама 🇧🇬

Светът без тебе е сълза голяма,
дъждът е ангелско крило
и откак те няма, Мамо,
се питам всеки ден - ЗАЩО?
Поисках още да те имам, ...

target_audience

Poetry

2013-06-05T13:17:27+03:00 1.2K 2 4

16.05.2013 🇧🇬

Боря се със себе си.
Тичам зад следите.
Имам много белези.
Мокри са очите.
Боря се със себе си. ...

target_audience

Poetry » Other

2013-05-28T23:45:33+03:00 859

Във нощен блян 🇧🇬

Във нощен блян блестяха живо
и скърцаха със мигли редки
две-три крила от пеперуди, скрили
в слънцата си безброй решетки.
В следлунен плясък от поройни ...

target_audience

Poetry

2008-04-21T23:19:04+03:00 1.1K 5

Завесата ще падне II 🇧🇬

Завесата ще падне -
неочаквана, на светло.
Завесата - по пладне
ще разясни нелепо
колко са ви клоуните ...

target_audience

Poetry » Other

2008-04-08T15:18:47+03:00 867 1

Завесата ще падне (и театърът ще спре) I 🇧🇬

По смисъл е тежко
да губиш в играта,
започната само от чист мазохизъм,
но леко е после -
навържеш нещата , ...

target_audience

Poetry » Civic

2008-04-07T20:16:16+03:00 871 1

За прошка не крещях 🇧🇬

За прошка не крещях, не молих
и не се надявах.
За нея рядко си мечтая.
Но чудно беше - може би я
заслужавах. ...

target_audience

Poetry

2008-04-01T12:43:06+03:00 1.4K 5

Градиращ "напредък" 🇧🇬

(Форматиране на човешкото)
"Напредва" нацията ни красива.
Обсипва се със хиляди пера,
рисува си лицата със белило,
покрива важните ребра. ...

target_audience

Poetry

2008-03-21T00:15:08+02:00 973 3

Хората сме ние 🇧🇬

(Една изповед на механиката и скалпелите)
Движим се във своите костюми от лъжи,
облечени сме в своята омраза
и мразим някак дълго да вали,
изкуствени сме, някой ни го каза. ...

target_audience

Poetry

2008-03-16T19:03:45+02:00 815 1

Престорен смях измъчва ви в тъгата 🇧🇬

Престорен смях измъчва ви в тъгата,
неуморими крачите във своите води
и даже в черно - гълта ви тълпата,
а душата ви загнила е, уви.
Държите страшно много на фасона, ...

target_audience

Poetry

2008-03-05T17:10:35+02:00 1.4K 8

Погребвам много стари страници 🇧🇬

Погребвам много стари страници,
защо ли пък не ги горя?
Нали египтяните бяха казали,
че имало живот и след смъртта!
Ще бъда силна в слабостта си детска! ...

target_audience

Poetry

2008-02-28T18:00:22+02:00 1K 3

За нищо няма да те моля вече. 🇧🇬

За нищо няма да те моля вече.
Признах си старата вина.
Пораснал си, градиш семейство,
защо да връщам любовта?
За "сбогом" няма и да мисля, ...

target_audience

Poetry

2008-02-27T18:33:55+02:00 1.4K 5

19.09.2007 год. 🇧🇬

Недей да ме поглеждаш пак.
Изгоря ни любовта с цигарите...
Ще гониш , зная , с друга влак
и слънца наивно ще си сваляте...
Недей да ме поглеждаш пак. ...

target_audience

Poetry

2007-09-20T16:12:12+03:00 1.1K 4

Смях и плач 🇧🇬

Смях и плач май взеха да се сливат
и думите ти може би горчат.
От нашата реалност ти излизаш,
на ехото оковите кънтят...
От гръмкото започване на новост ...

target_audience

Poetry

2007-09-19T23:56:13+03:00 889 4

Когато с усмивка посрещаш сълзите 🇧🇬

Когато в сърцето игли се забиват,
когато не спират и много боли,
когато в очите реки заизвират,
когато си нужен на строги души.
Когато притиска те болка излишна, ...

target_audience

Poetry

2007-09-08T11:11:38+03:00 1K 11

Лунатичка 🇧🇬

Не съм луда.
Около мен всичко се движи,
трепери там шкафът пред мен!
Предметите пак като живи
и така са всеки мой ден! ...

target_audience

Poetry

2007-09-05T14:30:46+03:00 996 3

Забравен, но защо?... 🇧🇬

Самичък в тъмното пустее
забравен клон със скъсано листо
и тихо нещичко си пее
как счупен бил от своето дърво...
Самичък в тъмното оставен, ...

target_audience

Poetry

2007-09-05T14:29:09+03:00 857 2

Черна стая 🇧🇬

Искам да си имам черна стая.
Да знам, че тя е само моя,
където всеки ден с молив чертая
черти на лудо безпокойство...
Искам да си имам малък ъгъл, ...

target_audience

Poetry

2007-09-05T14:28:27+03:00 1K 2

В ковчег за вечен сън 🇧🇬

Във вечен сън заспиваш ти,
погребан в черно, полубял...
Загубил си живота от мечти,
а беше ли поне копнял?...
Във вечен сън заспиваш сам... ...

target_audience

Poetry

2007-09-04T22:37:53+03:00 1K 4

Любов или...? 🇧🇬

Нима животът не е само игра,
подобна на битки, с чертежи излишни
и той сам гради правила,
а ние сме кукли, така динамични...
Нима животът не е само арена, ...

target_audience

Poetry

2007-09-04T09:44:04+03:00 959 9

Деца на дъжда 🇧🇬

Валежи тайни по прозореца ми се изсипват
и никой друг не чува ги, не предполага.
Капките потръпват, във нощта се викат,
едва гласовете странни им долавям.
Малки капки по пода се разбиват ...

target_audience

Poetry

2007-08-05T12:10:37+03:00 902 3

табу 🇧🇬

Потръпват нозете от студ вкаменени.
Запълват се със скръб усмивките.
В черно облечени, нажалени,
хората погребват си близките.
На карамфил ми ухае наоколо, ...

target_audience

Poetry

2007-08-03T23:15:28+03:00 873 2

Нормално е да си в ковчег 🇧🇬

Когато пръст и твоите очи покрие,
гробарят стар, за кой ли път пиян,
за тебе спомни си и пийне си ракия,
че достоен бил си за света голям.
Когато червеи и твойта плът разлагат, ...

target_audience

Poetry

2007-08-03T11:02:47+03:00 1.1K 6

Карикатура на история 🇧🇬

Смях и плач май взеха да се сливат
и думите ти може би горчат...
От нашата реалност ти излизаш.
На ехото оковите кънтят.
От гръмкото започване на новост ...

target_audience

Poetry

2007-08-02T12:07:46+03:00 1.5K

Сълзата е сълза 🇧🇬

Бавно стича се сълзата преродена
и със нова сила мъката чертае.
От сърцето капе тя сломена,
пътя си решава да познае.
От окото слиза тежко-тежко ...

target_audience

Poetry

2007-08-02T11:26:51+03:00 1.1K 7

Потъване 🇧🇬

Изсъхнали спомени и мокри сълзи
удавят живота ни в рима.
Защо пак се случва, ти ми кажи,
нима обяснение някакво има?
Потъващи мисли, без капитан, ...

target_audience

Poetry

2007-07-31T23:09:09+03:00 936 2