Aug 8, 2009, 8:23 PM

Завинаги

  Poetry » Love
1.7K 0 20

Дарявам ти неземната любов,

която блика нежно от душата

и краткия оставащ ми живот,

отсъден да прекарам на земята.

 

Едно сърце, потънало във прах,

и две ръце, протегнати за ласка,

усмивка, неотронена от страх,

и две очи, прикривани зад маска.

 

Дарявам ти нестихващия плам

на огъня от първата ни среща

и приказния непокътнат храм,

изваян от една душа гореща.

 

Една целувка, пареща от страст,

и две сълзи, застинали в очите.

Завинаги оставам в твойта власт

и ти поднасям рая на звездите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...