Aug 8, 2009, 8:23 PM

Завинаги

  Poetry » Love
1.7K 0 20

Дарявам ти неземната любов,

която блика нежно от душата

и краткия оставащ ми живот,

отсъден да прекарам на земята.

 

Едно сърце, потънало във прах,

и две ръце, протегнати за ласка,

усмивка, неотронена от страх,

и две очи, прикривани зад маска.

 

Дарявам ти нестихващия плам

на огъня от първата ни среща

и приказния непокътнат храм,

изваян от една душа гореща.

 

Една целувка, пареща от страст,

и две сълзи, застинали в очите.

Завинаги оставам в твойта власт

и ти поднасям рая на звездите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...