tanq_mezeva (Таня Мезева)
1526 21147
Dec 29, 2018, 12:20 PM

Завинаги 

  Poetry » Other
502 5 8

Т. Д. На празниците пак ще е до тебе
и ще целува майчини ръце...
Ще си припомни миналото време, 
но не с тъга във своето сърце,
защото всеки своя път чертае...
и нужното му отредил е Бог. 
След всяко лошо добрина вещае, 
макар със рана жива чак до гроб.

 

Т.М. Да, чувам го във мислите, с дъха си,
докосва ме, прегръща ме с любов,
препраща чувства ангелски, не проси,
а сила ми дарява с благослов.
Не само в празници душата пее,
той всеки миг дарява ми живот,
от неговия, светлият, небесен,
изпълнил с вяра, този свят жесток.

 

Т.Д. Той дар от Бог е! Ангел слязъл свише,
за да създава, да гради любов,
със светлина... историята пише
в сърцето ти за цял един живот. 
И силна си! Цял исполин! Сияеш
от тази безконечна доброта... 
За всяка чужда болка цяра знаеш. 
Души лекуваш. Правиш чудеса.

 

Т.М. Силна ли, та аз съм толкоз слаба
в болката обзела същността,
като прашинка няма от безкрая,
преплувала морето на страха.
Единствено чрез него съм честита,
глухарче бяло с вятърни крила,
приело участта на птица, скрила
в сърцето... болката и любовта.

 

Т.Д. О, силна си, макар да не съзнаваш! 
Та тази болка е товар жесток...
Но вместо да те смазва, силна ставаш.
Това е сила... Дадена от Бог. 
Той вижда всичко, радва се, ликува. 
Награда е... за чистите души... 
Че майчината обич колко струва,
повярвай... отдалече си личи.

 

Таня Г. Денева и Таня Мезева

28.12.2018

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??