Завинаги
Т. Д. На празниците пак ще е до тебе
и ще целува майчини ръце...
Ще си припомни миналото време,
но не с тъга във своето сърце,
защото всеки своя път чертае...
и нужното му отредил е Бог.
След всяко лошо добрина вещае,
макар със рана жива чак до гроб.
Т.М. Да, чувам го във мислите, с дъха си,
докосва ме, прегръща ме с любов,
препраща чувства ангелски, не проси,
а сила ми дарява с благослов.
Не само в празници душата пее,
той всеки миг дарява ми живот,
от неговия, светлият, небесен,
изпълнил с вяра, този свят жесток.
Т.Д. Той дар от Бог е! Ангел слязъл свише,
за да създава, да гради любов,
със светлина... историята пише
в сърцето ти за цял един живот.
И силна си! Цял исполин! Сияеш
от тази безконечна доброта...
За всяка чужда болка цяра знаеш.
Души лекуваш. Правиш чудеса.
Т.М. Силна ли, та аз съм толкоз слаба
в болката обзела същността,
като прашинка няма от безкрая,
преплувала морето на страха.
Единствено чрез него съм честита,
глухарче бяло с вятърни крила,
приело участта на птица, скрила
в сърцето... болката и любовта.
Т.Д. О, силна си, макар да не съзнаваш!
Та тази болка е товар жесток...
Но вместо да те смазва, силна ставаш.
Това е сила... Дадена от Бог.
Той вижда всичко, радва се, ликува.
Награда е... за чистите души...
Че майчината обич колко струва,
повярвай... отдалече си личи.
Таня Г. Денева и Таня Мезева
28.12.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
