Завинаги твоя
753
1
1
И пиша, и мисля, и чувствам далечно
хармония, мрак и простори.
Дървета, лехи губят се пак,
копая, летя и душата се рови.
Усеща, отрича и връща се пак
презряла с ненавист и злоба.
Лекувам я с обич, мастило, коняк
и пак я затривам в прокоба.
Изтръпва, люлее се в ужас зловещ,
сърцето изтръгва се в помощ,
и болка, и ужас, и писък свиреп,
и пак се завръща със немощ.
Изпращам я този път със другар,
умът го затривам с нея,
от целия опит няма и цяр,
умът го затрива със съвест злодея.
Отказвам се, хвърлям листа с химикала,
душата пропъждам със ум и сърце.
Нека остана завинаги твоя
щом всичко човешко във мене умре.
© Стела All rights reserved.
