Човешка безкрайност, излъчване в бяло,
и бръчици в топла усмивка,
вълшебна потайност, в мечта покривало,
до теб съм голяма щастливка.
Лицето обичам, душата ти също,
копнея за ласки безбрежни,
сърцето ти дадох, за мен неприсъщо,
да, друга съм, ти ме разнежни.
Очи тъй красиви, обагрени в сила,
и устни, преляли в стомана,
а аз топло пухче, във теб съм се скрила,
завинаги в теб ще остана.
© Неземна All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
