Oct 25, 2008, 9:32 AM

Зависима

  Poetry » Love
2.1K 0 5
 

През вените ми мина бързо,

като доста силен алкохол.

Старите ми рани ти превърза,

премахна и любовния ми главобол.

 

Отпуснах се на стола, който се люлее,

очи затворих... и поех си дъх.

Изведнъж усетих странен полъх,

аромат на ягоди с ванилов вкус.

 

Промилът нараства във кръвта ми,

сърцето спира да тупти...

Изпадам във редица от екстази,

душата ми към теб се пристрасти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...