Oct 25, 2008, 9:32 AM

Зависима

  Poetry » Love
2.1K 0 5
 

През вените ми мина бързо,

като доста силен алкохол.

Старите ми рани ти превърза,

премахна и любовния ми главобол.

 

Отпуснах се на стола, който се люлее,

очи затворих... и поех си дъх.

Изведнъж усетих странен полъх,

аромат на ягоди с ванилов вкус.

 

Промилът нараства във кръвта ми,

сърцето спира да тупти...

Изпадам във редица от екстази,

душата ми към теб се пристрасти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...