Завива вятърът...
"... Нека духа вятърът
и нека ни завява във живота ни
със други някои, които са ни чужди.
А тази вечер дай ръка във джоба ми
и да вървим, защото имам да те любя. "
Доний К. Донев
Боли ме от ранените ти думи
и вече съм се сгушила във тебе.
Макар да съм очаквала да чуя,
че имамe последната си вечер,
в която перспективата на чужди,
съвсем не е простима, нито проста.
Не съм неверник, само имам нужда
от рамо и от нежност... Да е топло,
не само във студените ти вечери,
когато вятърът завива самотата...
Угасват полунощните прозорци,
по тротоара са налягали листата.
И аз те гледам, искам да извикам
и даже любовта си да изплача.
Мълча.
Наум цитирам стихове
и затова тъй леко, в ритъм крачим.
Един до друг.
Къде са тези чуждите,
с които ще ни срещне изневярата!?
Сами сме. Ние стигнахме до тук,
където краят всъщност е начало.
Да повървим.
След малко ще се спусне
такава нощ, в която ще се случим.
Завива вятър. Ти не ме изпускай,
защото много искам да ме любиш...
© Бистра Малинова All rights reserved.
