Завива вятърът...
"... Нека духа вятърът
и нека ни завява във живота ни
със други някои, които са ни чужди.
А тази вечер дай ръка във джоба ми
и да вървим, защото имам да те любя. "
Доний К. Донев
Боли ме от ранените ти думи
и вече съм се сгушила във тебе.
Макар да съм очаквала да чуя,
че имамe последната си вечер,
в която перспективата на чужди,
съвсем не е простима, нито проста.
Не съм неверник, само имам нужда
от рамо и от нежност... Да е топло,
не само във студените ти вечери,
когато вятърът завива самотата...
Угасват полунощните прозорци,
по тротоара са налягали листата.
И аз те гледам, искам да извикам
и даже любовта си да изплача.
Мълча.
Наум цитирам стихове
и затова тъй леко, в ритъм крачим.
Един до друг.
Къде са тези чуждите,
с които ще ни срещне изневярата!?
Сами сме. Ние стигнахме до тук,
където краят всъщност е начало.
Да повървим.
След малко ще се спусне
такава нощ, в която ще се случим.
Завива вятър. Ти не ме изпускай,
защото много искам да ме любиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
