Oct 16, 2025, 11:04 AM  

Завръщане към корените

  Poetry » Civic
308 6 6


/на бесарабско - българския славей – Лиляна Семкова/
 

От чудни бесарабски степи златни,
където хоризонтът няма край,
едно момиче с мисъл благодатна
пое към най-бленувания Рай.

 

Запазила духа през вековете,
пренесен там от български земи,
сама избрала светлите пътеки,
предците да открие тя реши.

 

Пристъпи плахо на земята свидна,
а после стори й поклон дълбок,
със вярата, че песен самобитна
е връзката с избрания народ.

 

А щом запя, гласът й необятен
Вселената омайно покори.
Замлъкна даже вятърът в полята.
Балканът тайничко сълзи изтри.

 

Корените срещнала – дълбоки,
в сърцето си с любов и древен зов,
извеза чрез шевиците посоки,
заложени във българския код!

 

15. 10. 2025 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Благодаря ви за прочита, Дейна и Валентин!
  • Браво!
  • Това момиче пее уникално, скромно и сърдечно е. Много хубав стих си и посветила, Таня! Поздравявам те!
  • Благодаря ви, Миночка и Кари!
    Аз благодаря на Бога и на една обща приятелка, че ми дадоха възможността да се докосна, макар и виртуално, до силата на българския дух в една млада, красива и талантлива дама, бесарабска българка, завърнала се към корените!
  • Силно... Много силно, Таня! Поздрав

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...