Oct 17, 2012, 9:31 AM

Завръщане

  Poetry » Other
577 0 0

Завръщане

 

Изморен вървя по улиците стари на града
и взирам се да видя хора от някога познати.
Но бързо отминават загрижените им лица,
няма ги тез, с които съм делил неволите и радостта.

 

Минавам с трепет край градинката позната
и сякаш чувам детски глъч и моя глас.
Но призрачно изчезват гласовете на децата,
взирам се, а ги няма тези, с които съм играл.

 

Завивам край стените на училището старо,
дворът, в който нявга лудувахме помежду час.
Лоста, от който правехме ние скока на смъртта.
Побоите и скритите цигари ми нахлуха в паметта.

 

Изведнъж достигам уличката на махалата,
където съм тичал от зори до късен мрак.
Поглеждам към балкона на стената,
но не виждам майчиния образ благ.

 

Бавно вървя по тротоара, на мене тъй познат,
ето я и обущарната на стария Игнат.
Надниквам, но друг привел глава е тука,
отдавна измореният Игнат е захвърлил чука.

 

И неусетно ме обзема тягостна тъга,
прониква и пълзи дълбоко в моята душа.
Сълзи напират и парят моите очи,
безмилостно жестоко времето ме победи.

 

Години назад оставих аз тука майка, татко, приятели, род
и всичко мило, що даваше смисъл на моя живот.
Дълги години зад океана далечен творих и живях,
но накрая в земята си родна аз пак се прибрах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Бежански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...