17.10.2012 г., 9:31

Завръщане

574 0 0

Завръщане

 

Изморен вървя по улиците стари на града
и взирам се да видя хора от някога познати.
Но бързо отминават загрижените им лица,
няма ги тез, с които съм делил неволите и радостта.

 

Минавам с трепет край градинката позната
и сякаш чувам детски глъч и моя глас.
Но призрачно изчезват гласовете на децата,
взирам се, а ги няма тези, с които съм играл.

 

Завивам край стените на училището старо,
дворът, в който нявга лудувахме помежду час.
Лоста, от който правехме ние скока на смъртта.
Побоите и скритите цигари ми нахлуха в паметта.

 

Изведнъж достигам уличката на махалата,
където съм тичал от зори до късен мрак.
Поглеждам към балкона на стената,
но не виждам майчиния образ благ.

 

Бавно вървя по тротоара, на мене тъй познат,
ето я и обущарната на стария Игнат.
Надниквам, но друг привел глава е тука,
отдавна измореният Игнат е захвърлил чука.

 

И неусетно ме обзема тягостна тъга,
прониква и пълзи дълбоко в моята душа.
Сълзи напират и парят моите очи,
безмилостно жестоко времето ме победи.

 

Години назад оставих аз тука майка, татко, приятели, род
и всичко мило, що даваше смисъл на моя живот.
Дълги години зад океана далечен творих и живях,
но накрая в земята си родна аз пак се прибрах.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Бежански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...