Завръщане
Изморен вървя по улиците стари на града
и взирам се да видя хора от някога познати.
Но бързо отминават загрижените им лица,
няма ги тез, с които съм делил неволите и радостта.
Минавам с трепет край градинката позната
и сякаш чувам детски глъч и моя глас.
Но призрачно изчезват гласовете на децата,
взирам се, а ги няма тези, с които съм играл.
Завивам край стените на училището старо,
дворът, в който нявга лудувахме помежду час.
Лоста, от който правехме ние скока на смъртта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация