Завръщане
.... Завръщане
/... към Мрака/
Зад себе си крих се - зад Кръста дори.
И цялата свих се – таралеж без бодли
С мъглите завих се, но зъзнех – уви!
С градушките ситни, играх на “гилни”.
И в миг аз реших се - отворих очи,
и леко отвих се - вятърът люшна коси.
Като феникс извих се - пепел посипа звезди,
и пак не умих се - Небето не пусна сълзи...
Тогаз?! - престраших се... и рекох “Бъди!”
Каквато родих се - орисана да ме боли.
И вече не крих се - с Мрака оплетох мечти,
и с него красих се - единствено той ми лежи.
И всичко започва със “И”
И с него завършва нали?!
И знаем - има ли “И”
значи било е “Преди” -
следва да има и “После” нали?!
Но кой се е върнал - да каже,
че още Съдби ще познаем?!
И дали пък ехидно ще смаже
крехката вяра, за Път нескончаем...
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички ви - с огромно закъснение, за което моля да ме извините!
-
Въпросите, които винаги са вълнували човека. За къде си е запътил и докъде ще стигне? Страхът от неизвестното така добре свързан с инстинкта за самосъхранение.
"Но кой си е върнал да каже,
че още съдби ще познаем?
И дали пък ехидно ще смаже
крехката вяра за Път нескончаем..."
Истинската вяра не се съмнява, а сочи пътя към една надежда за сигурно сбъдване...
Поздрав за творбата и смело напред! Прегръщам те, Рени! -
Толкова емоции на куп, че се блъскат.
-
присъединявам се към коментара на Младен
-
Тромаво е. Струпването на въпросителни с удивителни е ненужно, а думите "умих се", "тогаз", " рекох", са твърде архаични и контрастират с другите ти думи. В първите три куплета римуваш по един начин, в последните два, съвсем по друг. Неангажиращо мнение.
-
Много силно,накара ме да го прочета пак и пак и да се замисля...
Точно щях да попитам какво са/е/ гилни!
Добре,че Младен разясни! -
Много поетично и красиво. И от мен поздрав.
-
Вяра, вярата е истината към пътя нескончаем! Поздрав за творбата.
-
За тези, които не знаят - "гилни" са малка стъклени топчета, с които често децата играеха в едни по-стари години и садяха стотинки, плочки и топчета "сирийчета" на манала. Сега децата играят само с компютрите.
"Завръщане към Мрака" - звучи подтискащо и страшно, но нали всички излизаме от мрака на утробата и към Мрака ще се върнем. Много образен стих, изпъстрен с картечни поетични откоси, характерни за експресивния ти стил на писане, Рени.
"Тогаз?! - престраших се... и рекох “Бъди!”
Каквато родих се - орисана да ме боли.
И вече не крих се - с Мрака оплетох мечти,
и с него красих се - единствено той ми лежи."
"Бъди", Рени! Пожелавам ти го от все сърце. И не спирай да ни радваш с хубавата си поезия!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
