Завръщане
.... Завръщане
/... към Мрака/
Зад себе си крих се - зад Кръста дори.
И цялата свих се – таралеж без бодли
С мъглите завих се, но зъзнех – уви!
С градушките ситни, играх на “гилни”.
И в миг аз реших се - отворих очи,
и леко отвих се - вятърът люшна коси.
Като феникс извих се - пепел посипа звезди,
и пак не умих се - Небето не пусна сълзи...
Тогаз?! - престраших се... и рекох “Бъди!”
Каквато родих се - орисана да ме боли.
И вече не крих се - с Мрака оплетох мечти,
и с него красих се - единствено той ми лежи.
И всичко започва със “И”
И с него завършва нали?!
И знаем - има ли “И”
значи било е “Преди” -
следва да има и “После” нали?!
Но кой се е върнал - да каже,
че още Съдби ще познаем?!
И дали пък ехидно ще смаже
крехката вяра, за Път нескончаем...
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
