И ето, днес се завръщам във вкъщи,
сякаш вчера бе преди години
и за хляб аз отивах, но всъщност
във хамбара пак нямаше никой.
И ето, днес този спомен ненужен -
как всяка вечер заспивах в колибата,
колко рано тогаз се събуждах
и помагах на дядо в нивите.
И ето, днес аз си спомних белите,
дето вършех из чуждите дворове
и за „мечове” често откъсвах си
клоните на зелените борове. ...