Завръщане
И ето, днес се завръщам във вкъщи,
сякаш вчера бе преди години
и за хляб аз отивах, но всъщност
във хамбара пак нямаше никой.
И ето, днес този спомен ненужен -
как всяка вечер заспивах в колибата,
колко рано тогаз се събуждах
и помагах на дядо в нивите.
И ето, днес аз си спомних белите,
дето вършех из чуждите дворове
и за „мечове” често откъсвах си
клоните на зелените борове.
И ето, днес виждайки тези пасища,
спомних как се добиваше млякото,
как се втурвах с котлето под пазвата
при козите без баба да чакам.
И ето, днес не тече и реката,
счупен, клати се старият мостик,
тук отдавна човек не е минавал
и той забравил е що е топлик.
И ето, днес се завърнах в нощите,
толкоз черни и толкоз безгласни
са сега, но преди под овошките
светлината видях толкоз ясно.
И ето, днес роня клас в градините,
толкоз житни и толкоз накипрени,
толкоз вкусни са тук и смокините...
Колко много тук всичко обичам.
© Димитър Димчев All rights reserved.
