Завръщане
506
1
2
Градът е празен като тишина.
Вятърът единствен се разхожда.
Загърнат в свойте спомени вървя,
ала треперя, сякаш съм без кожа.
В уестърн ли съм или в моят град?
Следите спят под бурени завити.
Един перфектно препариран свят
мълчи, а в мен шуртят сълзите.
Сред сгради като паметници, сам
разглеждам ням, аз миналото свое.
Превърнат е в пустиня моят храм.
Дали за подлеците, нужни са герои?
И синьото е някак неглиже,
когато сивотата ме обсебва.
Едно самотно, босичко врабче
е сянката, която все ме следва.
По стълбовете гарвани крещят,
видели светлината като примка.
Обесените спомени мълчат
във вече пожълтелите ми снимки.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
